петък, 3 декември 2010 г.

Мара Повлекана и Телевизията


Мара Повлекана попринцип обича да гледа телевизия. Гледането на телевизия е пряко свързано с любими за Мара Повлекана дейности- блеене и губене на време.

Уви обаче, напоследък, че даже и по-отдавна, Мара Повлекана усеща, че телевизорът вече не е сред любимите й домашни приятели. Мара Повлекана забелязва интересна тенденция в българската телевизия /а дори понякога и в европейски мащаб/. Колкото пъти пусне Мара Повлекана телевизора, се натъква на няколко опции:

Опция А) някой готви – през деня
Опция Б) някой танцува- вечер
Опция В) някой прави еднообразен секс- през нощта

Дали това е целенасочено, за да съпътства обичайните дейности на една обичайна домакиня? Цял ден готви, вечер танцува, през нощта евентуално прави секс?
И предаванията паралелно следват ритъма й на живот? Мара Повлекана не е сигурна какво точно се цели с тези дълбоко философски, окултни предавания. От време на време се появява малолетна принцеса със силиконови прелести, уверяваща зрителя да размести буквите в ЛОМБЯ, за да се получи български метропол в Югоизточна България и да спечели 100 000 лв. На вниманието на домакинята около 6 пъти на ден се предоставя УНИКАЛНАТА възможност да закупи парочистачка, cosmo disk, twister sweeper s 32 различни четки, 20 супер уникални тигана и всичко това на невероятна суперцена, а ако САМО СЕГА звънне веднага, вместо обещаните 20 ще получи 40 от суперуникалните тигани!...


Всъщност в моменти на пауза между тези битови инструкции по готвене, танци и секс- основни активности в ежедневието на българския телевизионен зрител- има и новини. Емисиите са като терапия за душевно болни. Опитите да се поддържа пълно информационно затъмнение се постигат с изпробвания метод- потискай докрай. След ударна тирада от станалите през деня 165 тежки катастрофи в страната (емисията в 20 ч. набляга на детайлно показно на пострадалите с цел сготвеното през деня по телевиознните инструкции да ти се стори още по-гадно), се преминава без никакъв логически преход към изумителни обнадеждаващи иномически показатели- невероятни и разбираеми от малцина. Изводът за средностатическата домакиня-зрител е, че краят на кризата наближава и скоро всички ще са щастливи дори безработни. За фон обикновено служи обичаната медийна звезда-премиер, в ролята на строител, с каска, без каска, в кадър от чужбина или сниман на Московска, зависи от превъплъщението. В световен мащаб от някоя трибуна се хили Обама, или пък дават сцени от Апокалипсис сега, 2012 или друга стихия, помела
даден карибски остров. Като за финал винаги има културен анонс във връзка с преуспяла холивудска звезда, спечелила оскар след прилежна демонстрация на орални умения, или пък, според зависи.

След прогнозата за времето винаги има молба за помощ. Показва се образът на малкия Дамянчо с големи кафяви тъжни очи, прикован завинаги към инвалидния стол или сломен от левкимия, с единствената надежда- българският телевизионен зрител да пусне смс на номер, от който въпросният 1 лев да бъде източен към бутафорна банкова сметка на благотворителна организация- често собственост на съпругата на гореспомената медийна звезда, или някоя друга, whatever.

След новините
започва Dancing stars или Шоуто на Слави, все едно. По избор зрителят може да пренасочи към някое скъпо предаване, поставило българската действителност в чужд формат- Survivor, Big Brother, Music Idol etc. Резултатът е нещо като новоизлюпен богаташ, облечен безвкусно, или лъскавия Mall насред смачканите съборетини на Стамболийски- тотално не пасва и изглежда евтино и изкуствено.

Извод- българската телевизия олицетворява ценностната система на българския телевизионен зрител и отговаря напълно на вкуса и интересите му. Българският народ готви, танцува или
се съвокуплява. Добре че е последното, за да поддържа емоционалната интелигентност на един духовно погребан в ракия и чесън народ.

Мара Повлекана си купува матрак


Мара Повлекана реши в този съботен ден да си купи ново легло. За да материализира тази мисия, Мара Повлекана се отправи по магазините.

Влиза Мара Повлекана в първия магазин:
- Добър ден, трябва ми легло.
- Добър ден, какво легло искате?
Оглежда се Мара Повлекана, посочва едно легло, и казва:
- Ето такова.
- А какъв размер искате?
- Размерът няма значение- Мара Повлекана винаги е имала принципи.
- Как да няма? Размерът ВИНАГИ има значение!- възмущава се продавачката СУПЕРИСКРЕНО.
След кратър размисъл Мара Повлекана се съгласява. (Така е, по дяволите!)
Не са толкова прости тия продавачки. На този етап Мара Повлекана все още не подозира кой ще излезе най-прост накрая. Следва презентация на различните видове размери. Тъй като размерът е от ГОЛЯМО значение, в което вече вярва и Мара Повлекана, тя си избира Голямо легло.

- Така, избрахме размера, а сега да изберем и цвета- предлага продавачката.
Мара Повлекана е вече леко отегчена, но се налага да разгледа предложения като венге, махагон, орех, череша и други неща за ядене, които допълнително объркват Мара Повлекана и въображението й. Все пак Мара Повлекана избира и цвета.
- Страхотно, всичко е готово, вземам леглото!- радва се Мара Повлекана.
- Да- усмихва се продавачката- желая Ви успех в избора на матрак и подматрачна рамка!
- Моля, какво? –опулва се в недоумение Мара Повлекана.
- Ние продаваме само леглото, отделно трябва да си купите подматрачна рамка и матрак от друг магазин. Може да Ви препоръчаме изгодни предложения, които се намират на много удобно място, на ул.
Майната си 345! Работят всеки ден от 5 до 8 сутринта!
- Това работно време е абсурдно- възмущава се Мара Повлекана.
- Нищо повече не зависи от нас- изгонва ги продавачката.

На следващия ден Мара Повлекана става в 6 ч. и отива до ул. Майната си 345.
- Добро утро, трябва ми матрак и подматрачна рамка.
- Какъв размер матрак искате?
- 140 на 190- знае вече добре Мара Повлекана.
- Съжаляваме, но ние тук нямаме точно този размер. Препоръчваме Ви да отидете в другия ни магазин, който се намира на Далечково шосе 678. За съжаление те работят с нашето работно време и вече са затворили, но може да ги посетите утре по същото време.
- Там ще има ли такъв матрак със сигурност?- пита Мара Повлекана, готова да фрасне продавача.
- О, това не мога да Ви гарантирам, трябва да отидете на място на Далечково шосе 678.

Трети ден, 6 ч. сутринта. Мара Повлекана, с торбички под очите и треперещи от кафета ръце се намира на Далечково шосе 678.
- Имате ли матрак за легло с размер 140 на 190?
- Имаме, разбира се. Какъв матрак искате- еднолицев или двулицев?
Този въпрос леко обърква Мара Повлекана, но бързо решава, че двулицев звучи по-добре.
-Чудесно, нека сега разгледаме заедно каталога на двулицевите матраци!- продавачът ентусиазирано вади от бюрото си книга с габаритите на „Световна Енциклопедия от А до Я”.
- Това всичко са само матраци?!?!- ужасява се Мара Повлекана.
- И то само ДВУЛИЦЕВИ- усмихва се самодоволно продавачът.

Следва едночасова лекция за двулицевите матраци и неимоверни мисловни напъни от страна на Мара Повлекана. Резултатът е високоанатомичен и комфортен матрак на цена около 100 малки ромчета Атлантик с кола. Супердоволна, Мара Повлекана се отправя директно към първоначалния магазин, откъдето остава да си купи самото легло.

- Добър ден, аз си избрах матрак и поръчах подматрачната рамка на ул. Забутаница 1000. Остава само леглото!- похвалва се Мара Повлекана на същата продавачка, която ги беше светнала за значението на размера./Това промени живота на Мара Повлекана завинаги./
- Чудесно, значи пускам поръчка за леглото на колегите ни в Заир!- възкликва продавачката.
- Поръчка? В Заир?
- Да, леглата се изработват в Заир. В зависимост от цвета и размера, поръчката продължава между 2 и 5 години.
Мара Повлекана вече беше разбрала, че всичко зависи от размера, и донякъде от цвета. Но срокът на изработка до ПЕТ години някак си не беше предвиден.
- Между ДВЕ И ПЕТ години? -Мара Повлекана е в потрес.
- Да, като е добре отсега да мислите за транспорт, защото ние не осигуряваме доставки от Заир. Може да свържете с едно младо семейство, което ще взема спалня след около три години. Нашите клиенти често оперират по този начин, защото пътят излиза по-изгодно. Ние се грижим за това да осигурим връзка между купувачите. Все пак Ви препоръчвам да внимавате с младите семейства. Последния път млада двойка трябваше да вземе секция след четири години, но докато срокът изтече, те се разведоха. Всички, които разчитаха да пътуват с тях, имаха сериозни трудности при логистиката.

Желая Ви приятен ден, поръчката Ви е пусната. Ето договора, съдържащ единствена клауза:
„Клиентът няма да право да разваля настоящия договор при никакви обстоятелства.”

Мара Повлекана и пълният член

Мара Повлекана  попринцип не се интересува от заобикалящия я свят. Наскоро обаче Мара Повлекана чу, че в реалния свят мислели да махат пълния член. Мара Повлекана се потресе! В нейния свят пълният член играе точно толкова важна роля, колкото и непълният, и колкото краткият член. В крайна сметка все е член. С какво пълният член да е по-лош от празния, та да искат да го махат? Мара Повлекана недоумяваше. След кратко проучване по темата й стана ясно, че пълният член изключително затруднявал значителна част от обществото, и затова по-лесно било да бъде изцяло премахнат. Мнозинството от нацията просто не можело да овладае пълния член. Поради тази причина ще остане само краткият член. Че кой обича кратките членове, чудеше се Мара Повлекана... Вярно, пълният може да е по-труден за овладяване, но пък в крайна сметка истината е в разнообразието! Важно е да има и пълни, и кратки членове, всеки да съществува там, където му е мястото и където е правилно да бъде поставен! И това, че шепа народ от института по български език не може да се оправи с един пълен член, не оправдава премахването му! Не били само те, цялата нация имала проблем с пълния член! Масово!

Истината е, че пълният член е от онези неща, които човек трябва да научи, докато е малък. Ако не го овладае навреме, после никога не може да разбере елементарното правило „Кой кого“ и „той на него“.. В крайна сметка от тези правила зависи къде точно да бъде поставен пълният член. И хората все пак не можели да разберат къде да го поставят правилно.

Парадоксално е това да се случва точно в България, където като цяло членовете са на почит и са толкова актуални! Те са навсякъде около нас, пълни или непълни, накъдето и да погледнеш- само членове и задници, и народът пак има затруднения.И най-абсурдното е, че хората си въобразяват, че ще опростят живота си с премахването на въпросния член. С един член по-малко нищо няма да се реши! И то точно този, без който животът е немислим! Пълният!

Пълният член е едно от малките неща, които Мара Повлекана владеяше до съвършенство. Без него животът й ще бъде лишен от едно страхотно умение.

Мара Повлекана знеше, че в тази държава нещата се решават по правилото за поставяне на пълния член кой на кого ще го сложи. Затова е ясно отсега, че бахурът, тигровите щампи, кожените якета с анцузи и най-вярната приятелка на всеки мъж- ДЕСИ слава(=дясната му ръка), ще убият пълния член без да им мигне окото.
Затова Мара Повлекана казва отсега: R.I.P. пълен член, и не забравяй убийците си!

От утре Магазина се мести на улица Витошка!


*За поколенията извадка от учебник по български език за 3 клас след години:ОпределителниЯ член в българския език беше наставка, която се слагаше след корена (или основата) на дадена дума в изречение, за да се посочи или отличи предметА или явлението, което тя назовава, като вече познато или срещано в текста, тоест да се изрази категорията определеност.
БългарскиЯ език беше единствен сред другите славянски езици, който притежава категорията определеност-неопределеност.
ПълниЯ член беше премахнат тъй като имаше прекалено много членове и задници в България, и хората не можеха да ги овладеят.

Мара Повлекана открива депозит


В последно време Мара Повлекана чу от други повлекани, че  било опасно да се държат пари по банковите карти, защото ги източвали чрез измами, които Мара Повлекана не разбираше. Затова, тя реши да си отвори допълнителна сметка, наречена депозит. Хем по-сигурно, пък хем и да задели  някой лев, я за яхта, я за ремонт, я за нов моден шлифер тази есен.

Влиза Мара Повлекана в банката с ясното и категорично намерение да си открие депозит. Нарежда се на опашката и започва да чака реда си безропотно.

Междувременно Мара Повлекана наблюдава лелките касиерки. Те са скрити зад бронирани стъкла, и това сякаш им дава смелост и самоувереност да използват реплики като: ”Ареее следващия, по-бързо бе!” „Ей тука по-бързо се разписвайте!” „Колко пъти ше обяснявам аз едно и също нещо!” „Писна ми, отивам на обяд, тряс прас вратата!”

Лицата на чакащите на опашката сменят цвета си неколкократно. Хората със свити сърца присъпват плахо към касите.Някои се отказват. Смелчаците, стигнали до среща с лелките касиерки, са с хлътнали очи и пресъхнали гърла, а някои и заекват.

Идва ред на Мара Повлекана. Тя присяда в състояние, близко до гореописаното.
- Какво искате?- изръмжава служителката.
- Хмхмх..какво искам ли....какво исках...хмхм...искам...интересувам се, ако е възможно, моля Ви, стига разбира се това да не Ви затруднява...- мрънка безпомощно Мара Повлекана.
- Казвайте за к’во сте!
-  Аз, да, да, искам да си открия депозит във Вашата банка!- следва въздишка с облекчение.
- Дайте си личната карта, и по-бързо.

Мара Повлекана знае какво я очаква и вече е подготвила личната си карта. Служителката я взема, написва нещо на клавиатурата с ЕДИН ПРЪСТ и почва да се взира в монитора изпод очилата. След известно време обявява:
- Вие нямате сметка в нашата банка!
- Как, как, имам имам...- започва да заеква Мара Повлекана.
- Е как ше имате, като нямате?-  леко изнервено пита служителката.
- Ако може да проверите отново, и евентуално този път да пишете с ПОНЕ ДВА ПРЪСТА-предлага Мара Повлекана.
 Следват няколко крясъка, подлежащи на цензура. Мара Повлекана вече почти вярва, че няма сметка в банката. След известно време се изяснява недоразумението- липсвала е една нула в ЕГН-то на Мара Повлекана.

Госпожата започва да обяснява възможностите за дългосрочен депозит на почти припадналата Мара Повлекана. Тя не разбира нищо, но след реакциите на първите два въпроса, и през ум не й минава да пита нещо.
Накрая служителката заключава:
-И така, коя опция избирате: Флекли Млекси плюс минус с растяща намаляваща лихва, Гъвкава тарифа „Прецакай се сам” с намаляваща прогресивно лихва или „Изгуби всичките си пари” без лихва и без право на теглене никога след еднократно внасяне?

След кратък размисъл (едносекунден) Мара Повлекана избира първата опция като най-малко болезнена.
-Добре, а сега отидете на касата да Ви открият депозита. Аз отивам за кюфтета-заявява лелката и поставя някаква табелка пред себе си.

Мара Повлекана се отправя към касата, където чакат реда си за пореден път. Вече даже се страхува толкова много от служителката зад бронираното стъкло.
-Вие за к’во сте?- пита се за пореден път.
Мара Повлекана отговаря, че иска да си открие депозит, и че леличката ей оттам, дето сега е за кюфтета, я е насочила към касите.
-Как така да си откриете депозит?- пита госпожата недоумявайки.
Следват десетминутни обяснения от страна на Мара Повлекана какво означава депозит, и какви са трите гореспоменати опции. Леличката не е чувала за тях, нито пък е  запозната с термина депозит. Тя изслушва търпеливо Мара Повлекана, след което казва:
-Че ний тука на касите депозити не откриваме.
 -Ами мен тука ме пратиха..- Мара Повлекана отново започва да се обърква.
 -Може да са Ви пратили, ама аз не знам как се откриват депозити. Кой Ви е пратил?
Мара Повлекана обясняват за трети път всичко от начало.
-А така...чакайте малко!..Гошшшооооу, я ела тука малко!- провиква се леличката към един господин. Гошо приближава.
-Така ли станА бе? Ние тука сичко тряя’ да пра’име така ли бе? Депозити да откриваме, карти да откриваме, пари да даваме, а вие там к’во? Блеете! Аз депозити няма да откривам ясно ли е?

 Гошо зяпа многозначително лелката известно време, след което неочаквано я хваща за перуката и започва да я дърпа с всичка сила. Мара Повлекана отстъпва уплашено, бременна жена припада, бабичка започва да пищи. В банковия клон настава суматоха. Леличката псува Гошо, а клиентите са припаднали. Накрая се намесва охраната и разтървава схватката. Междувременно Мара Повлекана се е омела оттам в бездепозитно състояние.