сряда, 16 март 2011 г.

Мара Повлекана и банкоматите


Седи си Мара Повлекана лениво в офиса, и прави социален експеримент- да обработи повече от два документа наведнъж, без да влиза в интернет  за повече от три минути. След  двучасови безуспешни мъчения, Мара Повлекана зарязва експеримента, водена от хедонистко мото- животът ни е даден, за да се забавляваме. Окрилена от този вечно спасяващ положението лайтмотив, Мара Повлекана решава да отиде в Мола за успокоение на нервите и безсмислено харчене на пари.

Речено-сторено. Пристига Мара Повлекана в мола и започва да ахка пред големите лъскави витрини, отрупани с цветни стоки от чужбина. Ах, как незначителен се чувства човекът пред тези прелестни витрини, въздиша Мара Повлекана като Алеко пред гледката на Ниагарския водопад. Ох-ах, ох-ах, и изведнъж Мара Повлекана онемява. Пред погледа й блесва най-късата и най-червена рокля на света. Трябва да я имам- Мара Повлекана вече знае. Влиза в магазина, пробва роклята, тя е къса и червена, и повече не може да се желае. Мара Повлекана пристъпва тържествено към касата с рокля в едната ръка и Виза Електрон в другата. 

- Добър ден, ще взема тази суперкъса и суперчервена рокля.
- Един милион и четиристотин хиляди, моля.
- Заповядайте.-Мара Повлекана подава с гордост Виза Електрон, в която трябва да има над един милиард японски йени.
След няколко минути касиерката поглежда с надменно отвращение Мара Повлекана  и отсича с подчертан акцент:
- ТрЪнзакцията йе отказЪна!
- Това е невъзможно!-  отсича също Мара Повлекана.
- Съжалявам!

Мара Повлекана напуска магазина, засрамена като първокласник след провал на дъската. С наведена глава тя се отправя към първия банкомат.  Още преди да осъзнае случващото се, банкоматът ПОГЛЪЩА Виза Електрон като споменатият първокласник- сандвич от McDonalds. Мара Повлекана панически набира посочения на банкомата номер за спешни случаи. Следва едночасово общуване с робот, който командва Мара Повлекана нон стоп да натиска поред 1,2,3 и звезда в безсмислени комбинации. Накрая от другата страна най-сетне се включва одушевено човешко същество. То обяснява на Мара Повлекана, че картата й е ПОГЪЛНАТА, тъй като е с изтекъл срок на годност. Мара Повлекана трябва да се обърне към обслужваща я банка.  Мара Повлекана е клиент на банката, носеща престижната титла Най-безумната банка по света и у нас. 

- Най-безумната банка по света и унас, добър ден.
- Добър ден,  преди малко картата ми беше ПОГЪЛНАТА от един банкомат в Мола, посъветваха ме да се свържа с вас.
- Момент, ще Ви прехвърля.

Този диалог се повтаря още шест пъти. На седмия път лелката казва:
- Кажете си трите имена и ЕГН-то, за да се уверим, че това сте Вие.
Мара Повлекана казва трите имена и ЕГН-то на баба си, и служителката се уверява, че това действително е Мара Повлекана.
- Хм, ами да, картата Ви е ПОГЪЛНАТА, защото е изтекла. Новите Ви карти са тука от два месеца. Защо не сте дошли да си ги вземете?- лелката ВЕЧЕ повишава тон.
- Първо, защо говорите за „карти” в  множествено число, второ, къде е това ТУКА и трето, АЗ ОТКЪДЕ ДА ЗНАМ че ТЕЗИ КАРТИ ВЕЧЕ СА ТАМ??- Мара Повлекана вече е смела  и хич не й пука от лелките. Освен това разстоянието по телефона увеличава куража й с около 50%.
- Отскоро банката осигурява на клиентите си по две карти, в случай, че едната се счупи, което става непрекъснато. ТУКА е в нашия филиал на ул. Разорение 460. Работим по половин час всеки ден, когато си решим. Заповядайте.
- А защо не бях уведомена предварително, че трябва да дойда да си взема картите? В чужбина новите карти се изпращат поне един месец предварително!- Мара Повлекана е голяма и вече знае.
- Госпожа, имате късмет, че това не Ви се е случило в Мола. На мен така като ми беше изтекла картата ми отказаха транзакция в Мола, където преживях най-голямото унижение в живота си. Така че не се оплаквайте, а елате да си вземете картите.
- Добре, кога мога да дойда да ги взема?
- Ами днес вече не работим, утре отговорната служителка ще е болна, други ден правим ревизия, а след това е петък. В петък никога не работим. Елате другия понеделник.
- Другия понеделник?? Та аз имам шест лева дотогава!- Мара Повлекана е пред припадък.
- Шест лева са достатъчни за шест дни. Другата Ви опция е да си теглите пари на някоя от нашите каси, но както знаете, ние рядко разполагаме с кеш и за суми над 10лв. трябва да се записвате предварително.
- Вие се шегувате с мен и аз ще Ви осъдя!-Мара Повлекана въобще не си вярва.
- Хаха, добре, осъдете ни!- следва грозен смях, след което служителката тряска слушалката.

Същия ден Мара Повлекана преживява на една вафла УРА и заспива рано, за да игнорира глада.
Следващите два дни минават бавно и мъчително. Мара Повлекана се храни предимно с  банички от вчера за по 60 ст. Пие вода от чешмата и пътува в 20-ката без билет.
До понеделник Мара Повлекана е пред изчезване, вие й се свят и е бледа и неадекватна.

В понеделник сутринта, в състояние близко до смъртта,  Мара Повлекана пристига на ул. Разорение 460.  Там прекарва целия ден в очакване клонът да проработи за въпросния половин час.  Към 15.30ч. клонът отворя и важна служителка с топирана коса влиза в сградата.
- Кажете.
- Идддвамм дда сси вззема картттитеее.- гласът на Мара Повлекана сякаш идва от отвъдното, тя заеква и пръстите й треперят.
- Не Ви разбрах, повторете.
С последни усилия Мара Повлекана обясняват случилото се.
-  Как така ПОГЪЛНАТА карта от банкомат?  Какво е това банкомат?- служителката не разбира.
Мара Повлекана немее.
-  Хм, странно, как така изтекла карта, пък погълната от някакъв си банкомат, какъв е този автомат, хмхмх, изчакайте....

Лелката набира някакъв номер и моли да й обяснят какво означава банкомат, който освен това ПОГЛЪЩА карти. След около 30 минути случаят е изяснен.

- Чудесно, всичко е ясно, сега ще Ви дам картите.
- Ура- възклива Мара Повлекана- веднага отивам да изтегля пари и да си купя истински сандвич с месо!
- Аа веднага, друг път.  Да не мислите, че картите Ви работят? Сега тепърва започва процес по активирането им. Това е сложна процедура, която продължава години.- важно обяснява служителката.
- Това е невъзможно! Аз умирам от глад!- на Мара Повлекана й причернява, образът на лелката се размазва пред погледа й, светът и клонът на банката се обръщат няколко пъти със светлинна скорост...

След минути Мара Повлекана е в рая. Около нея млади мъже разнасят богати блюда и десерти в безкрайни количества.  Мара Повлекана лежи и пие мартини. А до нея има  купчинка от активирани карти Виза Електрон. И нито един банкомат.

Завеса.