Общинари vs. Граждани или Мара Повлекана и новите лични документи

Личните документи на Мара Повлекана изтекоха във възможно най-неподходящия момент. И все пак, тя реши да подходи с положителна нагласа.

Общината попринцип е сред любимите места на Мара Повлекана. Още от сутринта Мара Повлекана се вълнува от срещата с общинарките.

Мара Повлекана влиза с усмивка на уста и се нарежда за номерче, следвайки инструкцията на останалите граждани. Те, незнайно защо, не са в така приветливо настроение както Мара Повлекана.

- За какво са тези номерца?- пита Мара Повлекана.

-Не знаем.-  отговарят лаконично и в хор гражданите.

- А защо чакате тогава?- учудва се Мара Повлекана. Следва общ озлобен поглед от страна на гражданите и Мара Повлекана смирено се нарежда на опашката.

След  два дни и две нощи Мара Повлекана влиза в стаичката да си вземе номерче. Какичката, която раздава номерцата е със силно топирана коса и НАИСТИНА е с рокличка с леопардови мотиви. Макар и млада, тя е вече се е научила да се държи като истинска достойна общинарка; хладнокръвно обижда гражданите и отбива с псувни всяка оказана гражданска съпротива или натиск. На всеки въпрос се отговаря със скандал и заплаха с охраната (ленив пенсионер с лилави нокти).

-Добър ден!- поздравява ведро Мара Повлекана.

-Казвайте!

-Идвам за номерче.

-Ето, 1024.

- А за какво са тези номерца?- осмелява се да попита Мара Повлекана.

-Те определят реда на опашката за подаване на формулярите.

- Това означава ли, че пред мен има 1024 гражданина?- пита Мара Повлекана.

-Не.

- А какво означава?

-Не знам!- изкрясква какичката.

-Добре...а какви са тези формуляри? Откъде мога да получа формуляр?

-От мен.

-А може ли да ми дадете формуляр?

-Не може.

Мара Повлекана недоумява.

-Първо трябва да отидете и да платите държавна такса в банката и тогава да дойдете  за формуляр, след като отново се наредите на същата опашка.

- А не може ли сега? Отвън гражданите попълват тези формуляри със страдалчески лица, постоянно поправят с коректор и преписват един от друг.- описва Мара Повлекана напрегнатата обстановка в коридора. Какичката напудря носа си и обяснява, че това е защото гражданите са тъпи. След това изгонва Мара Повлекана.

Мара Повлекана напуска общината и отива да търси банката. Започва тягостна обиколка из Студентски град. Студентски град е нещо средно между Приморско и Младост 4. Юнското слънце е изгорило и  последните останки от желание за висше образование у студентите и те лениво се наливат с бири на сянка пред общежитията. Мара Повлекана прави няколко жалки опита да разбере точната  локация на улица Розарио 8, където се намира банката. В отговор получава подигравка относно шарката на блузата си, псувня на гръцки и предложение да се качи горе в стаята ми, там имам супер яка мастика и съквартирантът ми си е в Добрич до утре.

След три дни и три нощи изтощителни обиколки из Студентски град Мара Повлекана Случайно попада на улица Розарио 8. Там се вие дълга опашка, състояща се от същите граждани от общината. Някои от тях плачат. Има и линейка. Всички попълват платежни нареждания. Държавната такса за талон за МПС е 50 стотинки, а таксата за превод 100 лв. Това причини вече четири колапса, обяснява охранителят на банката пред току що пристигналия екип от Излъжи Ти Ви. Вътре касиерът въвежда данните от попълнените платежни нареждания на компютър с два пръста. Той се казва Иван Иванов и има особен южняшки акцент, докато крещи на гражданите.  Обстановката като цяло е сравнима със съдбоносни в исторически апсект битки и военни катаклизми,  в които малцина оцеляват. Малцината оцелели се завръщат обратно в общината и се нареждат отначало на опашката за формуляри. Сред тях е и Мара Повлекана. Тя влиза самоуверено с копие от платежните нареждания, бленувайки за очаквания формуляр. Какичката с леопардовата рокля е вече в транс и замеря доста от гражданите със златните си обувки.

-          Ето копие от платежното нареждане, а сега ми дайте формуляра!- влиза веднага в общинарския тон Мара Повлекана.

-          Няма.- заявява какичката.

Мара Повлекана немее.

-          Върнете се, излезте навън и направете 400 копия от платежните нареждания. Тогава ще получите формуляр.

-          А Вие тогава ще получите ШАМАР!- изпуска се Мара Повлекана.

-          Охрана!- изкрясква какичката и мята по Мара Повлекана останалата златна обувка. Токчето се забива в лявото крило на Мара Повлекана.

Мара Повлекана припада. Идва пенсионерът с лилавите нокти и изнася Мара Повлекана.

Завеса.

Панелките пазят своите тайни

Мара Повлекана живее в среден апартамент, разположен в панелен блок от седемдесетте години.

Панелката е символ на една цяла полу-историческа епоха. Панелките пазят своите тайни почти така, както Балкана. Панелките са емблема на един строй, построил сума ти работи. Панелките са си Панелки докрай.

Популярният актьор Камен Донев нагледно описва ежедневието в Панелката в приказната си постановка За народното творчество . Народът е онагледил драматични сцени от Живота в Панелката и във филма „Топло”. Изобщо, Панелката е основополагащ елемент в българската кинематография и театрална сцена. И това не е случайно:

Да живееш в Панелка е като да живееш с целия блок в един апартамент. Всичко се чува. Всички се познават. И всеки знае какво прави съседът по всяко едно време от равноденствието. Създава се една непринудена интимност, която намира израз в малки приказни действия на обитателите: пускане на казанчето, сутрешно попръцкване, шамар на съпругата, удар с тиган по главата на пияния мъж, детски писъци, бурен секс, скърцащ стар паркет, тряскане на врати...

Освен звукови ефекти, в Панелката без проблем се разнасят и вълшебни аромати, гъделичкащи обонянието. Винаги се знае кога жената на домоуправителя пече кърначета и кога Зулумови пържат кюфтета на балкона. Миризмата на скара често се смесва с аромата на белина и кучешките изпражнения във входа.

Визуалните ефекти също са на ниво. Във входовете обичайна гледка са арт инсталации по стените. Автентични надписи IRON MAIDEN, BON JOVI, METALIKA, КУР ЗА ЛЕВСКИ и ЦИГАНИТЕ НА САПУН, написани с тебешир. Падащата мазилка е част от постановката. Дървените вратичките на пощенските кутии зеят весело с подаващи се рекламни брошурки на Мосю Бриколаж и Фантастико.

Вечер всичко притихва. Верните квартални помияри заспиват на изтривалките на партерен етаж и се грижат за безопасността на гражданите. Панелките наистина пазят своите тайни. И най-веселото е, че всеки знае тайната на съседа. Или поне така си мисли.

С 20-ката по Дондуков

Ето как изглежда светът през погледа на Мара Повлекана, докато пътува с трамвай номер 20 по столичния булевард Дондуков:

Пейзажът навън е прекрасен фон за бразилски underground сериал, а обстановката и лицата в трамвая биха били ударно вдъхновение за Ван Гог- художник на човешката душа, обличащ човешкото страдание в образ. Бабички със сухи лица с тънки начервени устни и лилави коси, смачкани домакини с евтини шлифери и торби на Фантастико, пълни със салами и лютеница, млади момичета с леопардови якета, чанти на louis vuitton от изкуствена кожа и топирани бретони...ученици от прогимназията с модерни gsm-и, от които се носи кръшният глас на Преслава... И всичко това в съпровод на тряскащите се на всяка спирка врати и крясъците отвън: ”Още малко може, още малко може ”, „Аре по-бързо се качвай мама ти де*еба” и „Къде ме засичаш бе педал долен” от страна на ватмана. Ватманът е на възраст между 20 и 60 години, има плакат на споменатата или на друга световна известна попфолк изпълнителка и пуши цигари без филтър. Отказва да продава билетчета и мирише на мастика.

Всички са смачкани като саламите в торбите на домакините и гледат кисело като виното, което ватманът е скрил под седалката си. Прекрасно е!

Най-интересно става, когато в трамвая се качва контрола и започва да се клатушка между седалките и да крещи властно: „Карти и билети”. Сериозна част от гореизброените образи се запътват към вратите. Контрольорката е едра българка с едри гърди и едри пръсти, и говори някак си едро. Присвитите й сиви очи пронизват изпитателно всяка карта и билетче, и търсят следващата си жертва. Идеални за случая са двама млади цигани с кожени якета, лилави нокти и сплъстени коси. Те нямат билети и въобще не им дреме. Това вбесява конктрольорката, настъпва на секундата скандал на етническа основа и пет минути по-късно цялото правителство е пратено от всички в трамвая начело с пияния ватман по дяволите, на майната си, на пи*ка им лелина и във всякакви други сходни посоки. Едрата контрольорка изритва мазните цигани по стълбите, докато те се хилят самодоволно.

Мара Повлекана и кучетата

Мара Повлекана не обича  кучетата. Не се разбира добре с тях, и се страхува...

Кучетата обикновено се движат в средно големи до големи компании и обитават целия град. Някои от тях живеят в по-крайните квартали, а кучетата, които искат да се правят на по-големи гъзари, живеят в центъра, спят по Графа и се хранят от неговите кофи за боклук. Въпрос на манталитет. Възможно е тези кучета да са дошли от провинцията, понеже други кучета са им казали, че в центъра има повече кофи и заведения и съответно повече възможност за храна. Възможно е обаче и кучетата да произхождат от стари софийски кучешки родове, които никога не биха предали центъра заради краен квартал.

Истината е всъщност, че кучетата по кварталите също имат пълноценен живот. По-прагматично разсъждаващите кучета дори избират крайните квартали. Там хората често са по-добри от озлобените надменни и вечно заети хора, живеещи в центъра. Организират им стари одеала под балконите и изхвърлят кокали и остатъци от храна директно през прозореца, така че вечерята буквално пада от небето. Кучетата по кварталите се сближават по-бързо и създават трайни приятелства, за разлика от центъра, където всеки самосиндикално се бори за територията си. По кварталите се организират глутници, които правят всичко заедно и са един истински сплотен екип. Освен това, в кварталите е далеч по- весело. Често минават цигански каляски, след които може дълго да се тича, понеже се движат бавно. Малките циганчета хвърлят различни интересни предмети, които стават за ръфане. Ако на някой му се спортува или има съзтезателен дух, винаги може да се пробва в скоростен race с някой GOLF двойка, който пили гуми по разбитите улици. Освен това, децата често играят с топки, които безразборно хвърчат на всички страни.

А най-весело е вечер, когато глутниците се събират под прозорците и балконите около организираните им от добрите хора стари одеала. Събират се, и почва избухването. Кучетата вият, лаят и се забавляват до зори. От време на време се чуват стъпките на някой закъснял минувач, който веднага става обект на повишено внимание. Кучетата изпадат в истинска еуфория, подгонват минувача, наобикалят го и започват да лаят около него, махайки с опашки. Човекът, според отношението му с животните, или ги игнорира, или започва отчаяно да маха с там каквото има, или им се радва искрено, махайки и той с опашка. Важното е, че е весело.
В центъра такова нещо не може да се види. Там кучетата до толкова са свикнали със закъснели минувачи, ухаещи на ракия и цигари, че изобщо не им обръщат внимание. Ако в крайния квартал нощният минувачът незабавно се превръща в атракция, то централните кучета са толкова мързеливи и надменни, че дори не го поглеждат. Както казахме по-горе, въпрос на манталитет.
Истината е, че отраснало в краен квартал куче трудно ще привикне към аристократичния и муден начин на живот на централните кучета, освен ако от малко не се движи в такива компании. Те от своя страна рядко мигрират към крайните квартали, защото няма какво да търсят там.

Извод: Всеки има право на избор в живота. Дали от краен квартал или централен пес, кучето козината си мени, но нравът-не.

Мара Повлекана избира жилище или Смешен разказ с тъжен край

Мда...настъпи и този момент в живота на Мара Повлекана, в който трябваше да се избере и бъдещият й апартамент. Мара Повлекана имаше малко изисквания- жилището да е в идеалния център, да има много и красиви стаи, и да е безплатен.

Мара Повлекана отвори вестници и сайтове, и се зае с търсенето. Веднага се появиха безкрайно много обяви, които отговаряха на поставените критерии. Мара Повлекана незабавно изпадна в еуфория и започна да звъни наред по обявите.

- Добър ден, видях, че предлагате безплатен замък под наем в идеалния център. Кога мога да дойда на оглед и къде точно се намира?- пита въодушевено Мара Повлекана по първата обява.
- Здравейте, здравейте, ами да, жилище е с наистина топ локация, на няколко метра от бъдеща станция на метролъч! В близост до шивашки услуги и клуба на пенсионерите!- приветливо обяснява гласът отсреща.
-Бъдеща станция на метролъч? Мислех, че апартаментът е разположен в центъра?- повдига съмнително вежда Мара Повлекана.
-Ама разбира се, госпожо, това Ви обяснявам, идеалния център на стара София! Само на няколкостотин километра от станцията на спирка Малинова долина, която се очаква да бъде построена 2025 година!- брокерът отсреща наистина си вярва.
- Къде се намира тази долина?
- Как така не знаете, идеален център, в близост до комлекс Манастира и Бистришко шосе! Намирате се на пешеходно разстояние от ключови места като Вилна зона Бункера и Калфин дол!
Мара Повлекана няма представа какви са тези зони, но се срамува да попита, защото очевидно ще излезе, че не познава идеалния център.
- А какъв е районът наоколо?- осмелява се все пак да попита Мара Повлекана.
- Районът е изключително комуникативно място. В непосредствена близост през полето може да намерите неща, без които ежедневието е немислимо- шивашки услуги и клуб на пенсионера! Също така скоро ще бъде отворен магазин, който ВСЯКА седмица ще се зарежда с хляб и прах за пране!
- Защо ежедневнието да е немислимо без шивашки услуги и клуба на пенсионера?- недоумява Мара Повлекана.
- Как недоумявате! Това са опорни точки на съществуването Ви! Днес сте млада, но времето лети, и хоп- годинките са минали, вие сте вече бабичка, а наблизо няма да имате клуб на пенсионера. Вие не го оценяте сега, госпожице, но съвсем скоро....

Мара Повлекана затваря телефона потресена. Естествено, не се оставя да бъде сломена от първата неуспешна обява. За да е по-разширено търсенето, Мара Повлекана се отказва от критерия- БЕЗПЛАТЕН, и поставя минална цена за апартамента.

Съвсем скоро с радост е попаднала на следващата обява.
- Здравейте, обаждам се по повод жилището в иделания център с големите стаи на цена 20 лева на месец.
- Здравейте.
- Първо се интересувам, къде се намира жилището?
- Жилището се намира в нов модерен комплекс с модерни общи части съвсем близо до пресечката на бул. България и Цариградско шосе.
- Къде?- недочува Мара Повлекана.
- Пресечката на бул. България и Цариградско шосе.- повтаря изнервено гласът отсреща.
- Бул. България и Цариградско шосе не се пресичат никъде!- Мара Повлекана е в шок.
- Пресичат се.
- Не се пресичат.
- Г-жо, не спорете, казвайте ще го гледате ли за да знаем да нахвърляме малко чакъл по трасето дотам.
- Какъв чакъл?
- Ами чакъл, да не мислите, че дотам има път? Това е модерен комплекс и жителите на обекта ползват само хеликоптери. Вие разполагате ли с хеликоптер?
- Не.
- Тогава, ако желаете оглед, трябва да се обадя да поръчам чакъла. Желаете ли?

Мара Повлекана е в напрежение. От една страна, гори от нетърпение да види къде се пресичат Цариградско и България. От друга страна, чакълът леко я притеснява.
-Ами...мрън...мрън..ще Ви звънна по-късно.- докато изрече това изречение, гласът отсреща вече е затворил.

Това е невъзможно, започва да си мисли Мара Повлекана и стига до третата обява. Там нещата изглеждат по-добре. Блокът бил разположен точно до булевард Мадрид, имал прекрасна гледка и обща площ от 90 кв.м. Струвало само 30 лв. на месец, като цената включвала и гараж. Оглед може да се направи само вечер между 8.30 и 8.35, тоест, в паузата за времето МЕЖДУ По Света и У Нас и спортните новини, защото собственикът ги гледал. Също така, огледът струвал 400 лв. на минута, понеже и брокерката трябвало някак си да се издържа и дете гледала. За по-лесно, брокерката ще вземе Мара Повлекана от ъгъла на Мадрид и Черковна и ще я метне до обекта, за да не се лута Мара Повлекана. Прекрасна жена, мисли си Мара Повлекана и се отправя към срещата.

Брокерката пристига с джип бе ем ве хикс 5тица 3ка и осморка джи ес ем кa 15 и усмихнато маха на Мара Повлекана да се качи.
- Добър вечер! Има ли смисъл да слагам колан, нали сме за малко?- пита вежливо Мара Повлекана.
- Ее, сложете го все пак, за Вашата сигурност е.- съветва я боркерката и натиска специално копче, с което централно заключва всички врати на джипа. Междувременно активира специален бутон, който повдига колата няколко сантиметра над земята, след което се обажда по уоки токи:
- Орел, тук щука, зад нас ли си, прието, край.

От уоки токито се чува дебел мъжки глас:
-Тук орел, зад вас съм, потегляй, прието, край.

-Какво е това?-пита Мара Повлекана.

-Това е част от услугата на нашата агенция. Винаги имаме охрана, която ни придружава в определени квартали. Спокойно, включена е в уговорената цена от 400 лв. за огледа. Не е ли прекрасно? Погледнете назад.-обяснява брокерката и пали цигара.
Мара Повлекана се обръщат назад и виждат конвой от три бронирани джипа с тъмни стъкла.

- За какво ни е охрана тук? Мисля, че районът е сигурен.- Мара Повлекана е пребледняла и леко потреперва.
- Да, да не се притеснявайте изобщо. Ей сега пристигаме.

Половин час по-късно Мара Повлекана е задрямала от топлината в колата, когато я събужда спонтанен писък и последващ удар по стъклото. Мара Повлекана отваря очи и вижда през прозореца озъбено малко циганче с камъни и клони в ръце. Брокерката панически натиска газта, а циганчето подгонва колата. Бронираните джипове вадят сини буркани и започват да писукат. Мара Повлекана е запушила ушите си и не смее да погледна през прозореца. По стъклата се мятат камъни и клони. Глутница кучета изпровожда конвоя.

- Къде сме?- озърта се сънено Мара Повлекана.
- Съвсем скоро пристигаме.

Пейзажът наоколо не е познат на Мара Повлекана. Навън няма никакви светлини, само равни безкрайни полета и тук-там някоя съборетина. Пейзажът наподобява нещо средно между Туин Пийкс и Младост 4.

- Мислех, че жилището се намира на бул. Мадрид?- плахо пита Мара Повлекана. Тя вече е убедена, че я отвличат и ще я продат в някой магазин за детски играчки като кукла. Напоследък зачестявало отвличането на хора с цел продаване като играчки.

Междувременно в далечината се появява стоетажна сграда, разположена по средата на безкрайно поле. Блокът се издига самотен насред полето, и е напълно тъмен.
Брокерката спира пред единствения вход и гаси двигателя. В непосредствена близост се намира бариерата, пред която е сниман кадърът от "Тринайстия етаж", олицетворяващ края на света.

- Е, как Ви се струва?- усмихва се тя нетърпеливо на Мара Повлекана.
- Трябва ли да слизаме от колата?-Мара Повлекана потреперва при мисълта за напускане на автомобила.
- Не се притеснявайте, охраната ще ни придружи.

В този състав всички влизат в тъмния вход.
- На кой етаж е жилището?
- на 66-ти етаж. Открива се прекрасна паномара! За съжаление асансьорът още не е пуснат, така че ще се наложи да поспортуваме малко.-смее се безгрижно брокерката.
- До 66-тия етаж?- ужасява се Мара Повлекана.
- Много е здравословно. Всяко изкачено стъпало увеличава живота с една минута. Да тръгваме.

Мара Повлекана се заискачва след брокерката, която държи свещ, понеже и осветлението още не е пуснато. Зад тях плътно се движат орел и другите двама бодигари.

Два часа по-късно веселата дружинка е на 66-ти етаж. Мара Повлекана е изнемощяла и пред припадък. Пред нея се открива малка стая без врата.

-Ето, пристигнахме! –въодушевено крачи напред брокерката- Заповядайте!

Мара Повлекана пристъпва плахо в малкото помещение. На главата й директно пада тухла и тя изпада в несвяст.

- О, извинете, добре ли сте, точно тук строежът не е довършен-боркерката отчаяно се опитва да набута изпадналата тухла обратно в стената, покрай което събаря още 3- 4 тухли.
- Не се притеснявайте, довършителните работи са включени в цената! Всичко това ще се поправи.

Мара Повлекана става замаяна и се оглежда наоколо. Жилището се състои от едно единствено помещение.

- А къде са останалите стаи?- пита объркано Мара Повлекана.
- Какви останали стаи?
- Ами в обявата пишеше, че има няколко стаи.
- Аах, да но ние имаме предвид, че жилището може да се преустрои на няколко стаи. То сега се състои от едно помещение, но само си представете колко много малки стаички могат да е оформят от това само с един лек гипсокартон. Елементарно е! Дори сами можете да си го поставите!
- Но жилището трябваше да е 90 кв. м. Това са не повече от 25!!
- Госпожице, това е чистата площ. Вие не смятате общите части. Имате 75 кв.м. общи части.
- Добре, искам да видя тогава банята.-Мара Повлекана вече има нетърпим главобол от удара с тухлата.
- Банята, мда, всъщност тя е от общите части и е ...как да Ви кажа...обща с останалите жители на етажа. Но това са дейтали. Намира се само 3 етажа по-нагоре на етаж 69-ти. Вие сте от късметлиите, хората на 94-ти етаж трябва да се изкачват до 113-ти за да се изкъпят.

Мара Повлекана е ужасена. Те са с главобол и вече имат халюцинации.

-Елате по-добре да видите прекрасната тераса и гледката към града.- Брокерката се запътва към прозореца и излиза на терасата. Оттам не се вижда нищо освен безкрайни полета и мъждукащите светлинки на квартал Левски Г в далечината.
Мара Повлекана в унес я следва. Засилва се и прави огромна крачка на терасата. Гледката от 66-тия етаж я замайва. Преди да се усети, тя вече лети със страшна скорост към земята. Брокерката не успява да я предупреди, че терасата няма парапет.

Завеса.