С 20-ката по Дондуков

Ето как изглежда светът през погледа на Мара Повлекана, докато пътува с трамвай номер 20 по столичния булевард Дондуков:

Пейзажът навън е прекрасен фон за бразилски underground сериал, а обстановката и лицата в трамвая биха били ударно вдъхновение за Ван Гог- художник на човешката душа, обличащ човешкото страдание в образ. Бабички със сухи лица с тънки начервени устни и лилави коси, смачкани домакини с евтини шлифери и торби на Фантастико, пълни със салами и лютеница, млади момичета с леопардови якета, чанти на louis vuitton от изкуствена кожа и топирани бретони...ученици от прогимназията с модерни gsm-и, от които се носи кръшният глас на Преслава... И всичко това в съпровод на тряскащите се на всяка спирка врати и крясъците отвън: ”Още малко може, още малко може ”, „Аре по-бързо се качвай мама ти де*еба” и „Къде ме засичаш бе педал долен” от страна на ватмана. Ватманът е на възраст между 20 и 60 години, има плакат на споменатата или на друга световна известна попфолк изпълнителка и пуши цигари без филтър. Отказва да продава билетчета и мирише на мастика.

Всички са смачкани като саламите в торбите на домакините и гледат кисело като виното, което ватманът е скрил под седалката си. Прекрасно е!

Най-интересно става, когато в трамвая се качва контрола и започва да се клатушка между седалките и да крещи властно: „Карти и билети”. Сериозна част от гореизброените образи се запътват към вратите. Контрольорката е едра българка с едри гърди и едри пръсти, и говори някак си едро. Присвитите й сиви очи пронизват изпитателно всяка карта и билетче, и търсят следващата си жертва. Идеални за случая са двама млади цигани с кожени якета, лилави нокти и сплъстени коси. Те нямат билети и въобще не им дреме. Това вбесява конктрольорката, настъпва на секундата скандал на етническа основа и пет минути по-късно цялото правителство е пратено от всички в трамвая начело с пияния ватман по дяволите, на майната си, на пи*ка им лелина и във всякакви други сходни посоки. Едрата контрольорка изритва мазните цигани по стълбите, докато те се хилят самодоволно.