Мара Повлекана не обича кучетата. Не се разбира добре с тях, и се страхува...
Кучетата обикновено се движат в средно големи до големи компании и обитават целия град. Някои от тях живеят в по-крайните квартали, а кучетата, които искат да се правят на по-големи гъзари, живеят в центъра, спят по Графа и се хранят от неговите кофи за боклук. Въпрос на манталитет. Възможно е тези кучета да са дошли от провинцията, понеже други кучета са им казали, че в центъра има повече кофи и заведения и съответно повече възможност за храна. Възможно е обаче и кучетата да произхождат от стари софийски кучешки родове, които никога не биха предали центъра заради краен квартал.
Истината е всъщност, че кучетата по кварталите също имат пълноценен живот. По-прагматично разсъждаващите кучета дори избират крайните квартали. Там хората често са по-добри от озлобените надменни и вечно заети хора, живеещи в центъра. Организират им стари одеала под балконите и изхвърлят кокали и остатъци от храна директно през прозореца, така че вечерята буквално пада от небето. Кучетата по кварталите се сближават по-бързо и създават трайни приятелства, за разлика от центъра, където всеки самосиндикално се бори за територията си. По кварталите се организират глутници, които правят всичко заедно и са един истински сплотен екип. Освен това, в кварталите е далеч по- весело. Често минават цигански каляски, след които може дълго да се тича, понеже се движат бавно. Малките циганчета хвърлят различни интересни предмети, които стават за ръфане. Ако на някой му се спортува или има съзтезателен дух, винаги може да се пробва в скоростен race с някой GOLF двойка, който пили гуми по разбитите улици. Освен това, децата често играят с топки, които безразборно хвърчат на всички страни.
А най-весело е вечер, когато глутниците се събират под прозорците и балконите около организираните им от добрите хора стари одеала. Събират се, и почва избухването. Кучетата вият, лаят и се забавляват до зори. От време на време се чуват стъпките на някой закъснял минувач, който веднага става обект на повишено внимание. Кучетата изпадат в истинска еуфория, подгонват минувача, наобикалят го и започват да лаят около него, махайки с опашки. Човекът, според отношението му с животните, или ги игнорира, или започва отчаяно да маха с там каквото има, или им се радва искрено, махайки и той с опашка. Важното е, че е весело.
В центъра такова нещо не може да се види. Там кучетата до толкова са свикнали със закъснели минувачи, ухаещи на ракия и цигари, че изобщо не им обръщат внимание. Ако в крайния квартал нощният минувачът незабавно се превръща в атракция, то централните кучета са толкова мързеливи и надменни, че дори не го поглеждат. Както казахме по-горе, въпрос на манталитет.
Истината е, че отраснало в краен квартал куче трудно ще привикне към аристократичния и муден начин на живот на централните кучета, освен ако от малко не се движи в такива компании. Те от своя страна рядко мигрират към крайните квартали, защото няма какво да търсят там.
Извод: Всеки има право на избор в живота. Дали от краен квартал или централен пес, кучето козината си мени, но нравът-не.
Истината е всъщност, че кучетата по кварталите също имат пълноценен живот. По-прагматично разсъждаващите кучета дори избират крайните квартали. Там хората често са по-добри от озлобените надменни и вечно заети хора, живеещи в центъра. Организират им стари одеала под балконите и изхвърлят кокали и остатъци от храна директно през прозореца, така че вечерята буквално пада от небето. Кучетата по кварталите се сближават по-бързо и създават трайни приятелства, за разлика от центъра, където всеки самосиндикално се бори за територията си. По кварталите се организират глутници, които правят всичко заедно и са един истински сплотен екип. Освен това, в кварталите е далеч по- весело. Често минават цигански каляски, след които може дълго да се тича, понеже се движат бавно. Малките циганчета хвърлят различни интересни предмети, които стават за ръфане. Ако на някой му се спортува или има съзтезателен дух, винаги може да се пробва в скоростен race с някой GOLF двойка, който пили гуми по разбитите улици. Освен това, децата често играят с топки, които безразборно хвърчат на всички страни.
А най-весело е вечер, когато глутниците се събират под прозорците и балконите около организираните им от добрите хора стари одеала. Събират се, и почва избухването. Кучетата вият, лаят и се забавляват до зори. От време на време се чуват стъпките на някой закъснял минувач, който веднага става обект на повишено внимание. Кучетата изпадат в истинска еуфория, подгонват минувача, наобикалят го и започват да лаят около него, махайки с опашки. Човекът, според отношението му с животните, или ги игнорира, или започва отчаяно да маха с там каквото има, или им се радва искрено, махайки и той с опашка. Важното е, че е весело.
В центъра такова нещо не може да се види. Там кучетата до толкова са свикнали със закъснели минувачи, ухаещи на ракия и цигари, че изобщо не им обръщат внимание. Ако в крайния квартал нощният минувачът незабавно се превръща в атракция, то централните кучета са толкова мързеливи и надменни, че дори не го поглеждат. Както казахме по-горе, въпрос на манталитет.
Истината е, че отраснало в краен квартал куче трудно ще привикне към аристократичния и муден начин на живот на централните кучета, освен ако от малко не се движи в такива компании. Те от своя страна рядко мигрират към крайните квартали, защото няма какво да търсят там.
Извод: Всеки има право на избор в живота. Дали от краен квартал или централен пес, кучето козината си мени, но нравът-не.
Няма коментари:
Публикуване на коментар